Интервю с Александра Рамирез

Разкажете с няколко думи, кои сте Виe? С какво се занимавате?

Казвам се Александра Рамирез и съм художничка. Занимавам се с живопис откакто се помня, от съвсем малка, тъй като самото рисуване като процес на творчество винаги е било част от израстването и съзряването ми, част от мен. Също така работя и като татуист и фото-модел и се занимавам с доста странични нещица – шиене, танци, пиано.

Каква дейност представяте на „София диша” тази година? Как това, което правите, е интересно и атрактивно за посетителите на фестивала?

Логично - реших да се представя с 2-3 мои картини и няколко рисунки, а и да рисувам на живо, като по този начин да покажа техниката на маслената живопис. Тя е моята страст, моят начин на изразяване и съответно – възприятие за света около мен. Тук се чувствам „в свои води“, уверена и зная как да работя, спрямо това, което искам да постигна. Тази техника е изключително трудна, но овладееш ли я, тя ти разкрива своето невероятно богатство и свобода откъм възможности на работа – ефекти, естетически замисъл, текстура и тн... Също така, реших, че тази демонстрация на живо би била доста интересна за наблюдаващите я – как започва самият процес на работа – щрихи, мазки, самият подбор на цветовете; как се оформя малко по малко композицията на творбата, обемите, светлината и сянката. Смятам, че публиката би била заинтригувана, виждайки вече готови картини, които да съпостави с това, което е в процес и се прави пред нея.

Как оценявате участието си на фестивалa? С какво „София диша”е полезна за Вас и Вашата дейност?

Оценявам го от една страна като възможност за изява и участие и от друга - като забавление за самата мен, която обича много да рисува, а и за околните, които ще имат възможност да се докоснат и потопят в един свят, коренно различен от техния. „София диша“ е полезна с това, че предлага голяма възможност за запознаване отблизо с някои от изкуствата – живопис, музика, театър, литература.. а и пряк досег с артистите, което пък от своя страна, улеснява изключително много комуникацията: артист – творба – публика. Това предразполага към развитие на културата и  увеличава интереса на обществото към съвременното българско изкуство под всякаква форма - нещо, без което ежедневието ни би било, някак си, прекалено сиво и скучно.